Volkswagen 411/412: липсващото звено

Volkswagen 411/412 (с вътрешнозаводско обозначение Typ 4) се произвежда само в рамките на шест години. Това е най-големият за времето си лек автомобил от Волфсбург, който е оборудван с най-големия двигател на компанията и се отличава с много по-стилен и съвременен дизайн (приписван на италианската фирма Pininfarina, която по това време има консултантски договор с VW). При него на практика единствената връзка с архаичната концепция на „бръмбъра“ е в запазването на разположения отзад „боксерен“ двигател с въздушно охлаждане.2

Typ 4 е първият седан с четири врати на Volkswagen, както и първият фирмен модел с монококова каросерия, предно окачване МакФерсън, винтови пружини на четирите колела и механична скоростна кутия с хидравличен съединител. Още с пускането си на пазара през 1968 година той е оборудван с 1679-кубиков двигател с двойни карбуратори, а от 1969 г. вече се предлага със система за електронно впръскване Bosch D-Jetronic, като мощността е увеличена съответно от 68 на 80 к.с. Сред останалите важни промени в гамата от 1969 г. е и замяната на двата овални фара с четири кръгли.

Прави впечатление модерното арматурно табло с двоен циферблат (скоростомер и часовник с вграден индикатор за гориво), стилни вентилационни отвори и декоративна хоризонтална лента от пластмасова имитация на дърво. При оформлението на интериора има и една ексцентрична особеност. Това е малката пластинка с изометрична графика на позициите за превключване на предавките, залепена в горния край на капака на жабката точно пред пътника!

При всички изпълнения гумите са радиални, подът е изцяло тапициран, а стандартното оборудване включва електрически нагревател на задното стъкло и термостатна отоплителна система. За първи път се предлагат и изпълнения с цвят металик.

През август 1972 година 411 е заменен от своя усъвършенстван наследник 412, чийто екстериор е обновен от известния американски дизайнер Брукс Стивънс. Монтирани са нови халогенни фарове с преработена рамка, а панелите в предната част на каросерията са променени. През август 1973 г. работният обем на двигателя е увеличен до 1795 куб. см, а управлението на притока на гориво се връща към старата конфигурация с двоен карбуратор. По време на движение автомобилът работи много по-тихо от своите предшественици, въпреки че характерното метално тракане, макар и не толкова натрапчиво, все още е налице.

Производството на Typ 4 приключва през юни 1974 г., като за своята сравнително кратка кариера той е направен в 367 728 екземпляра, 119 627 от които са продадени в САЩ, и почти толкова в Германия.

Type 4 символизира последното усилие за актуализация на традиционната фирмена компановка, която в онези години вече е прекалено архаична и обречена на провал. След като Audi и NSU стават собственост на Volkswagen през втората половина на 60-те години, във Волфсбург започва масовото внедряване на редица нови технологии, което изцяло трансформира имиджа на компанията. За първия директор на Volkswagen Хайнц Хайнрих Нордхоф, Type 4 се оказва последният проект, който е иницииран и ръководен лично от него. Той умира през април 1968 година, а смъртта му бележи края на цяла една ера за най-големия автомобилен производител в Германия, който от този момент започва смело да навлиза в епохата на предното предаване и водното охлаждане.