Volkswagen отпразнува 40 години лекотоварни модели с 4х4-задвижване

През 1985 г. на пазара се появява T3 syncro – първата версия на Transporter със задвижване на четирите колела. Именно от него започва официалната история на лекотоварните модели на Volkswagen с двойно предаване, която през 2025 г. навършва 40 години.

За тазгодишното изложение Bremen Classic Motorshow (31 януари – 2 февруари) отделът за класически автомобили на Volkswagen Лекотоварни автомобили пристигна в Бремен по заснежените пътища на Германия с два истински зимни ветерана с двойно предаване: току-що реставриран T3 syncro 16″ с бордова каросерия, произведен в едва около 60 екземпляра, и T4 Multivan Syncro, известен като „Rekordwagen“. Появата им на щанда не е случайна – през 2025 г. марката отбелязва „40 години двойно предаване“ под мотото:
„Нямаме нужда от пътища, за да се движим напред.“
И то с пълно право – версиите syncro на поколенията T3 и T4, а по-късно и T5 и T6 с 4MOTION, изиграват ключова роля за славата на „Bulli“ сред пътешественици, професионалисти и фенове на къмпинга, които често търсят приключения далеч от асфалта. Експозицията на Volkswagen Лекотоварни автомобили в Бремен беше не само ретроспекция на четири десетилетия 4х4-традиция, но и поглед към бъдещето – със седмото поколение „Bulli“ в лицето на новите Multivan, California, Transporter, Caravelle и ID. Buzz, които също се предлагат с двойно предаване 4MOTION.

От 1985 г. насам легендарният микробус на Volkswagen уверено покорява асфалтови и черни пътища по света и в версии с двойно предаване.

T2 в пясъците на Сахара – началото на идеята за 4х4 „Bulli“

Макар T3 syncro да влиза в серийно производство през 1985 г., корените на идеята за двойно предаване при „Bulli“ се връщат назад до 70-те години. Тогава ръководителят на развойната дейност за серията Transporter, Густав Майер (1925–2014), запален пътешественик и любител на предизвикателствата, често изследва пътищата на Сахара зад волана на T2 – тогава само със задно предаване.
Постепенно копаенето с лопата в пустинния пясък, за да извади затъналия микробус, му омръзва и той възлага на екипа си задачата да проектира T2 със задвижване на четирите колела. Първите прототипи са тествани именно сред дюните на Сахара, като резултатите са оценени като много обещаващи. През 1978 г. са изработени пет изпитателни T2 с включваемо предно предаване. Но тъй като поколението Т2 (представено през 1967 г.) вече е към края на жизнения си цикъл, честта да стане първият серийно произвеждан лекотоварен Volkswagen с 4х4 се падa на наследника – Т3.

T3 syncro – дебютът през 1985 г.

Още при разработката на Т3 инженерите го замислят не само като практичен лекотоварен автомобил, а и като надежден спътник за дълги и трудни пътешествия по света. По онова време на пазара почти не съществува просторен микробус с истински офроуд възможности.
Затова подовата платформа на представения през 1979 г. Т3 със задно задвижване е конструирана така, че да позволи монтаж на карданен вал и преден диференциал. Техническата основа за бъдещ 4х4 вариант е налице, но разработката до постигане на легендарната надеждност и „вечна“ издръжливост отнема още няколко години. През 1985 г. на пазара дебютират първите серийни Transporter syncro и Caravelle syncro.
При разработката им Volkswagen работи в тясно сътрудничество с Steyr-Daimler-Puch – австрийски специалисти в областта на високопроходимите автомобили. Неслучайно заключителният монтаж на T3 syncro се извършва в завода на Steyr-Daimler-Puch в Грац.

От 1985 г. към постоянно растящата гама на марката се присъединява и Transporter syncro със задвижване на четирите колела чрез вискосъединител.

Новите версии с повишена проходимост – вискосъединител вместо класически диференциал

За разлика от ранните прототипи на T2, при серийния T3 syncro системата за двойно предаване е постоянна – предният мост не се включва допълнително, а е свързан непрекъснато посредством карданен вал и вискосъединител. Това значително улеснява водача.
Системата syncro се доказва като изключително здрава, гъвкава и надеждна при почти всякакви условия. Вискосъединителят, пълен със силиконово масло, изпълнява ролята на централен диференциал и компенсира разликите в оборотите между предния и задния мост, което прави отделен централен диференциал ненужен.
Всички компоненти на двойното предаване са защитени от удари и повреди при офроуд с помощта на усилени стоманени кори под каросерията. Окачването също е модифицирано – с по-здрави пружини и по-твърди амортисьори, а просветът е увеличен с 60 мм.

Блокировки, понижаваща предавка и пакет „лоши пътища“

Трансмисията при T3 syncro е специална – т.нар. конфигурация „4+G“: четири нормални предавки за движение напред и една понижаваща предавка (G) за тежък терен. Като опция се предлагат блокировки на диференциалите на предния и задния мост, както и пакет „лоши пътища“, който включва:

усилени полуоски
демпфер на вибрациите в силовото предаване
допълнителни подсилващи елементи по каросерията

В този си вид T3 syncro може да се похвали с клиренс 215 мм отпред, ъгъл на подход от 22° и ъгъл на рампата от 24° – характеристики, които се доближават до тези на класически офроуд машини, но с много повече пространство и комфорт за дълги приключения.

Много рядка версия от 1985 г. е T3 с 16-цолови колела и бордова каросерия.

T3 с 16-цолови колела и бордова каросерия – „иглата в купата сено“

От 1987 г. T3 syncro се предлага и във версия с 16-цолови колела и още по-сериозно модифицирано окачване и каросерия, с по-мощни спирачки и стандартна блокировка на задния мост. Укрепването на структурата позволява товароносимост до 1 тон при офроуд, а клиренсът достига 246 мм (+25 мм).
Между 1987 и 1992 г. са произведени 2138 броя от тази специално усилена syncro версия, а общо от T3 syncro от завода в Грац слизат 45 478 автомобила. Те стават част от експедиции в тежки условия, околосветски пътешествия, работа в горските стопанства и в професионални приложения на труднодостъпни места.
Най-рядка е версията syncro с бордова каросерия – произведени са около 60 екземпляра. Високата себестойност (около 50% по-скъпа от стандартния бордови модел със задно предаване) я прави истинска екзотика. Днес запазените такива автомобили са почти невъзможни за откриване – затова появата на такъв T3 syncro с бордова каросерия на щанда на Volkswagen Лекотоварни автомобили в Бремен беше истинско събитие.

T4 с двойна кабина и бордова каросерия.

T4 syncro – революция в концепцията и рекорд по „Панамерикана“

T4 syncro се появява на пазара през 1993 г., но историята на модела започва през 1990 г. с премиерата на напълно новото четвърто поколение T4. То е истински скок напред – нов дизайн, напречно разположени четири- и петцилиндрови двигатели с водно охлаждане, предно предаване и напълно преосмислена архитектура.
Двигателите вече не са отзад, а отпред, предаването е към предните колела, а товарното отделение става по-ниско и удобно за товаро-разтоварни дейности. Позиционирането на седалките зад предния мост подобрява пасивната безопасност.
През 1993 г. VW Лекотоварни автомобили добавя и T4 syncro, при който тягата се предава отпред-назад, а не обратно, както при Т3.

Рекордьорът на Гинес – T4, можеше да бъде видян на щанда на класическото изложение в Бремен.

Multivan T4 syncro и рекордът по „Панамерикана“

През 1999 г. T4 Multivan syncro влиза в историята с световен рекорд по легендарния маршрут „Панамерикана“ – от Аляска до Огнена земя. Два екипажа с Multivan syncro потеглят на 25 септември 1999 г. от залива Прудо Бей (Аляска) към Ушуая (Аржентина). Маршрутът – 22 880 км през два континента – поставя на изпитание и хора, и техника.
Двата автомобила се различават от серийните версии само по:

увеличен резервоар за гориво
допълнителни фарове на покрива
защитни плексигласови покрития на основните светлини

Първият екип – с автомобил WOB AZ 152, управляван от професионалните пътешественици Андреас Ренц и Матиас Гьотенауер – достига крайната цел за 15 дни, 14 часа и 6 минути, което им носи място в „Книгата на рекордите на Гинес“. Вторият екип също успешно завършва, макар и забавен от бури по трасето.
Рекордът е мощен стимул за Volkswagen Лекотоварни автомобили да развие още по-способни модели с двойно предаване. T4 syncro се превръща в основа за легендарните специални версии PanAmericana – първо при Т4, след това като специална серия при Т5, а при Т6 – като ниво на оборудване с Allterrain елементи.

При петото поколение Т5 системата за двойно предаване се предлага както за лекотоварните, така и за пътническите версии.

T5 4MOTION – нова ера за двойното предаване

През 2003 г. дебютира новият T5, а годината по-късно – през 2004 г., се появяват и първите версии с 4MOTION. По-мощните двигатели и внедряването на системата ESP налагат разработката на нова 4х4-технология. Ключов елемент става многодисковият съединител в маслена баня. Две хидравлични помпи създават налягането, необходимо за притискане на дисковете – колкото по-високо е то, толкова повече въртящ момент се прехвърля към задния мост. Благодарение на бързата реакция системата 4MOTION може да включва задното предаване при загуба на сцепление на предните колела, като плавно и почти незабележимо подава тяга и назад. В нормални условия моделите 4MOTION се движат основно с предно предаване, което намалява разхода на гориво и повишава ефективността.

Електронно управляван 4MOTION – още по-бърза реакция

През 2010 г. дебютира усъвършенстван вариант на системата 4MOTION с нов многодисков съединител и електронно управлявана помпа за високо налягане, която поддържа постоянно налягане от около 30 бара в системата. Така тя може да реагира още преди реалната загуба на сцепление – на база данни от сензорите на ESP. Резултатът е насочване на тягата към колелата с по-добро сцепление в рамките на стотни от секундата. Допълнителната блокировка на задния диференциал помага дори когато едно от колелата „увисне“ във въздуха.
След 2015 г. тази версия на 4MOTION е адаптирана за шестото поколение T6, а от 2019 г. – и за обновения T6.1.

Електрическият ID. Buzz GTX е най-мощният серийно произвеждан „Bulli“ с двойно предаване в историята на марката.

Модерни времена: три моделни линии с двойно предаване

Днес седмото поколение „Bulli“ отговаря на изцяло новите потребителски нагласи и изисквания. Гамата включва три основни линии:

Multivan и новата California,
изцяло електрическия ID. Buzz и ID. Buzz Cargo,
новите Transporter и Caravelle.

И трите линии предлагат варианти с двойно предаване. От есента на 2024 г. Multivan и California се предлагат с новата plug-in хибридна система eHybrid 4MOTION, при която задният мост се задвижва изцяло електрически.
При Transporter TDI 4MOTION и Caravelle TDI 4MOTION задният мост се включва чрез електронно управляван диференциал, докато при ID. Buzz Cargo Pro 4MOTION и ID. Buzz GTX задвижването е изцяло електрическо и на четирите колела. Така високопроходимите версии на Volkswagen Лекотоварни автомобили са готови да поемат по прашните пътища на Сахара и през 2025 г. – с още повече възможности за любителите на приключенията. И, както гласи мотото – пътища не са задължителни.

Изцяло нова разработка – инженерите на Volkswagen Лекотоварни автомобили комбинират второ поколение plug-in хибридна система на предния мост с изцяло електрическо задвижване на задния мост.

Класическият Т1 и „Beck’s Bus“ – среща на феновете в палата 5

Обиколката на Bremen Classic Motorshow в търсене на класически автомобилни съкровища е вдъхновяваща, но и изморителна. Затова на щанда на Volkswagen Лекотоварни автомобили имаше и още една легенда – прочутият „Beck’s Bus“, класически Т1, който утолява жаждата на феновете с известната бременска бира, включително и в безалкохолна версия за водачите. „Beck’s Bus“ отдавна е любимо място за срещи на ентусиастите – както в Бремен, така и на други изложения. В тазгодишното издание на Bremen Classic Motorshow веселата компания отново се събра на щанд D08 в палата 5, където на площ от 424 кв. м. посетителите можеха да видят не само класиките на Volkswagen Лекотоварни автомобили, но и модели от колекциите на Audi Tradition, Škoda, Autostadt Wolfsburg и Volkswagen Classic. И както отбелязаха мнозина – посещението тук си заслужаваше „пет пъти“.

По материали на Auto Bild България