Най-скъпият Volkswagen в света е направен от българин

През февруари 1963 г., световноизвестният български художник Христо Явашев, известен с творческия си псевдоним Кристо, открива самостоятелната изложба в галерия „Шмела“ в Дюселдорф. Сред най-интересните му творби, представени там, е един опакован Volkswagen, като за създаването на скулптурата си той взима на заем личния автомобил на своя приятел Клаус Харден. Колата съществува в този вид съвсем кратко време, тъй като след края на изложбата Харден иска тя да му бъде върната разопакована, в оригиналното си състояние.

Точно половин век по-късно, през 2013 г., Кристо си спомня за тази интересна творба, чрез която е проправен пътят на самобитния му творчески стил, и решава да я пресъздаде в нейния автентичен вид. След като купува един ментовозелен Volkswagen от 1961 г., идентичен на този, който той и съпругата му Жан-Клод използват 50 години по-рано, Кристо изважда всички вътрешни части и компоненти, и през 2014 г. пресъздава до най-малки подробности опакованата кола. През последните 10 години така нареченият Wrapped Volkswagen Beetle Saloon 1963-2014 е показван на много изложби, като допреди няколко седмици беше изложен и в експозицията Art Unlimited в Базел, Швейцария.

Понастоящем стойността на този шедьовър на абстрактното изкуство се оценява на около четири милиона евро, което е наистина внушителна сума, имайки предвид символичната цена на вложените материали, както и факта, че това произведение на изкуството все пак е „реплика“, а не оригинал. Но в крайна сметка, който няма възможност да си го позволи, може и сам да си опакова един Volkswagen.

През втората половина на ХХ век и в началото на новото хилядолетие, младият български творец прави страхотна кариера с идеите си за опаковане. От покрити бъчви, стъклени бутилки, колички и рафтове за дрехи през мотоциклети и фолксвагени, които скоро са последвани от много по-мащабни обекти, като фонтани, паметници, музеи и дворци. Така Христо Явашев и Жан-Клод се превръщат в най-известната двойка в света на изкуството. Независимо дали става въпрос за „бръмбари“, стелажи за дрехи, Райхстага или острови в морето – най-важен е процесът на трансформация чрез изваждането на нещата от контекста на ежедневните им функции и пълната промяна в представата ни за тях.