НОВИНИ

60 години от първото Балканско рали: голямото изпитание на Балканите

09
юни

Снимки: архив на Роберт Кюркчиев

На 5 и 6 юни 1965 г. България става домакин на първото Балканско рали – състезание, което поставя начало на една от най-трудните автомобилни надпревари в региона. Старт в 06:00 ч., 57 екипажа от Гърция, Турция, Югославия и България и 2020 километра за приблизително 29 часа – формат истински маратон, в който до финала в София достигат едва 30 автомобила.

От тях само четири гръцки и три български екипажа успяват да завършат без наказателни точки и в рамките на контролните времена. В отборното класиране лидер е България, следвана от Гърция и Югославия.

Маршрутът: 2020 км през най-трудните проходи

Трасето преминава през няколко планински масива – Конявска планина, Пирин и Родопите, както и през редица ключови проходи в Стара планина: Обзор, Шипка, Троянския проход и Петрохан.

Средните скорости – между 65 и 72 км/ч според класа – са изключително високи за това време и се доближават до легендарния маратон Спа–София–Лиеж.

Маршрутът включва 16 етапа с контролни точки в:
Кюстендил, Благоевград, Пловдив, Сливен, „Слънчев бряг“, „Златни пясъци“, Силистра, Русе, Габрово, Карлово, Плевен, Враца, Михайловград (Монтана), Видин, Берковица и финал в София.

Всяка минута закъснение или преждевременно преминаване носи 20 наказателни точки.

Трудното начало и драмите по трасето

Още на първия етап отпадат шест автомобила. След 879 километра състезателите достигат до „Златни пясъци“, където ги очаква четиричасова почивка. До края на първия ден броят на отпадналите вече е 20, като българският отбор е с най-малко наказателни точки.

Сред фаворитите от българска страна са братята Атанас и Константин Агура с Škoda Octavia. Автомобилът им се движи отлично до Габрово, когато внезапно се чупи полуоска и екипажът е принуден да се откаже – поражение, което носи на отбора 4000 наказателни точки.

Малко след Троян отпада и още един български екипаж – Н. Георгиев и Сл. Николов, също заради техническа повреда.

Дамите в надпреварата

Любопитен факт е присъствието на три дамски екипажа – два български (П. Манчева – М. Христова и Д. Ценова – М. Пешева с Renault Dauphine) и един от Югославия (Зд. Кодрия и Кс. Видович със Zastava). Всички те успяват да устоят на напрежението и достигат до финала – постижение, което прави силно впечатление през 1965 г.

Силен турски дебют

Единственият турски екипаж, който успешно завършва ралито, е този на Сипахи и Зоорлу с Citroën DS. Те се представят отлично, като имат само едно триминутно закъснение на етапа Благоевград–Пловдив. Екипажът заема 8-о място в генералното класиране и 3-то в клас VI.

Генерално класиране – Топ 10

  1. С. Залмас / С. Апостолидис – Mini Cooper (Гърция)

  2. В. Бърдаров / В. Василев – Volkswagen (България)

  3. П. Канелакис / З. Поливиос – BMW (Гърция)

  4. М. Василев / Кр. Владимиров – Wartburg

  5. Л. Агносту / Д. Мантас – Wartburg (Гърция)

  6. М. Мазманян / Г. Мазманян – Mercedes-Benz

  7. Н. Психас / Н. Мосховакос – Volvo (Гърция)

  8. А. Сипахи / Д. Зоорлу – Citroën (Турция)

  9. В. Пеев / К. Кирков – Trabant

  10. Ив. Цончев / Д. Цончев – Wartburg

По материали на Auto Bild България

ОБРАТНО КЪМ НОВИНИТЕ